Във връзка с невъзможността ни да отговорим на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни,

считано от 24 май 2018 г., сайтът и форумите ще бъдат спрени.


Прочетете повече ...

Най-опасната възраст

За всички майки и бащи, настоящи и бъдещи
Правила на форума
ПРОЧЕТИ: Правила на форумите

Get Adobe Flash player

Get Adobe Flash player
Потребителски аватар
ZETKA
Дръвче
Дръвче
Мнения: 340
Регистриран: 31 май 2006, 17:40

Най-опасната възраст

Мнение от ZETKA » 19 юли 2006, 18:59

Ето че започвам темата. Само че не знам откъде да започна. Имам си една тинейджърка в къщи, с която не мога да изляза на глава за нищо. Много трудно намираме общ език. Единственото нещо, което е важно за нея е да не пропусне сбирките с приятелите си - главно в задимените кафенета, редовно всеки петък се води революция да бъде пусната на дискотека, която започва в един часа след полунощ и завършва около четири. Почти нямам информация за приятелите, с които движи, защото са от различни училища. Мисля че вече пуши. В много случаи чета в погледа й почти омраза към мен и татко й, защото само ние сме толкова лоши родители. Всички останали нямат проблеми с тяхните, по нейните думи. Не съм я видяла да прочете нещо, различно от уроците. На компютъра прекарва не с часове, а с дни, но единствено в чата в безсмислени разговори. Та това е като за начало. Кажете вие как се оправяте с тази напаст.

Потребителски аватар
lunen_sun
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 6980
Регистриран: 01 юни 2006, 08:19
Пол: Жена
Местоположение: Козлодуй

Мнение от lunen_sun » 19 юли 2006, 21:18

Боже,само чаках да почнеш,че и аз да изокам :mrgreen: Почти всичко е така и при нас...само дето съм сигурна,че пуши,и не съм я виждала и уроци да чете...Приятелките и идват у дома и ги познавам,не са лоши момичета,но са в смесена компания естествено и не познавам момчетата.Успокоявам се,че са на една възраст,защото по едно време движеше с компания доста по-големи от нея и тогава какво ли не направих да я отделя от тях :twisted: Мислех си,че проблема е в липсата на респекта от бащата(който вече 7-8 години изобщо не я е потърсил)но като те чета,разбирам че е все тая...
За справянето-струва ми се,че с времето нещата лека полека започват да се оправят :cross Все още срещам омразата в очите,когато и мърморя-най-вече заради огромния и мързел-но има моменти,в които може да разговаряме нормално,и сякаш са по-често от преди :) Има надежда в края на тунела :D Може би просто трябва да го израстат.Сега се сещам за една реплика на баща ми от времето,когато аз бях на тази възраст:"Ако можеш,би ме убила с поглед" :D

Потребителски аватар
Леля Петуния
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 1817
Регистриран: 31 май 2006, 16:26
Местоположение: Ст. Загора

Мнение от Леля Петуния » 19 юли 2006, 21:25

Ами ние засега вървим уверено по вашите стъпки. :(
Още не е стигнал до фазата на дикотеките, но предполагам, че няма да ни отмине и това чудо. ( Де такъв късмет... ? :mrgreen: )
Засега е на фаза висене пред компютъра, чатене или други подобни (което е за предпочитане пред игри до затъпяване, но все пак...), от друга страна пък чатовете убиват последната ми надежда, че на мама чадото ще стане грамотно някой ден... :oops: Книги се четат много рядко, обикновено, когато е наложено тотално наказание без компютър и телевизия. Или когато има да се чете нещо от задължителната литература за училище. Вярно, чете компютърна литература, но няма влечение към художествената, за голяма почуда на мама и тати. :think И с всички негативни последици от това - ужасен правопис, беден речник, абе... знаете...:wall
На моменти много разумен, на моменти нетърпим - отговаря, иронизира...
Уф, с две думи се справяме все още, но докога ли... :cross

Потребителски аватар
lunen_sun
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 6980
Регистриран: 01 юни 2006, 08:19
Пол: Жена
Местоположение: Козлодуй

Мнение от lunen_sun » 19 юли 2006, 21:31

В кой клас е(ако си споменавала,съм забравила :oops: съжалявам).Моята беше така до 7-ми...и аз се радвах,че поне си е у дома и бях спокойна...

Потребителски аватар
ZETKA
Дръвче
Дръвче
Мнения: 340
Регистриран: 31 май 2006, 17:40

Мнение от ZETKA » 19 юли 2006, 21:54

Аз знам, че всичко ще си дойде на мястото, но дотогава дано да оживея и дано тя да не стъпи на "хлъзгаво камъче" - затова написах , че е най-опасната въдраст. Имам опит със сина, който е вече на 24 години. Като слуша за нейните проблеми и той се възмущава заедно с мене и се ядосва. Най-вече се ядосва, че е далече - в Гремания и не може да оказва по често контрол върху нея. Но като си спомня как беше при него, май няма нищо по различно. В 8 клас избяга от нас -написал ми беше една бележка" Повече няма да се ядосвате с вашия тиквеник" качил се на влака от Хасково за Бургас и ние тука ни живи ни умрели - цяла вечер го търсим в полицията, в бърза помощ, обикаляме по паркове и улици. И когато вече се прибрахме съвсем без надежда, звъни телефона и сестра ми, която живее в Бургас, ми казва" Ами ние си имаме гостенин. Просто хвърлих слушалката и чак тогава имах сила да ревна. Та като си спомня този случай и като виждам какъв младеж израстна по-късно. Просто сега няма нищо общо с тези години. Много се гордея с него, оправя се сам, много е съвестен към себе си и към нас, учи и работи там и вече прави дипломна работа. Така че имам надежда и за дъщерята, но много се моля да я заобиколят всички тези глупости като наркотици, спин и всичко лошо за което се сетиш. Ако започна разговор с нея на тази тема, тя ми се изсмива и се възмущава, че допускам че могат да й се случат такива неща. Дори не знам дали въобще да говоря по тези теми.

Потребителски аватар
Леля Петуния
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 1817
Регистриран: 31 май 2006, 16:26
Местоположение: Ст. Загора

Мнение от Леля Петуния » 19 юли 2006, 22:15

Ами моят син е на 13 - ще бъде в 7 клас наесен.
Като зная какво ме чака, ми иде да се заровя някъде и да заспя... И да не се будя в следващите 7 години... :crybaby:

Потребителски аватар
lunen_sun
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 6980
Регистриран: 01 юни 2006, 08:19
Пол: Жена
Местоположение: Козлодуй

Мнение от lunen_sun » 19 юли 2006, 23:02

Лелче,знаеш че няма начин...Каквото не можем да променим,трябва да изпатим :nod: Искрено ти желая да изкара по-лек пубертет,а за всички деца да са ни живи и здрави,да имат достатъчно акъл в главите си и Господ да ги пази...
ZETKA,пак съм била в заблуда :twisted: мислех че с момчетата е по-лесно...От страх да не направи някоя глупост,гледам да не я държа прекалено изкъсо,а тя понякога ми се качва на главата :mrgreen: но ми е за пръв път :nod: А за наркотиците и секса според дъщеря ми съм започнала да и говоря още в 3-ти клас(аз не помня)дано и е влязло все пак нещичко в зелената тиква :D

Потребителски аватар
IONbonbon
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 3900
Регистриран: 03 юни 2006, 19:39
Пол: Жена
Местоположение: София

Мнение от IONbonbon » 20 юли 2006, 08:20

Аз нямам тинейджъри, но все пак като от скоро пораснал човек (в момента съм на 23г.) искам да Ви дам един съвет - дръжте ги колкото се може по-изкъсо. Редовно чета истинските истории в http://www.rozali.comи , колко деца пишат там, че имат проблем с наркотиците и са си мислели, че на тях не може да се случи такова нещо, но накрая осъзнават, че се е случило и колко са били прави родителите им, че приятелите им не са добри. От собствен опит също мога да кажа, че наще ме държаха много из късо и не ми позволяваха да ходя на дискотека до 19 години някъде, защото аз имах един период в 9-11 клас, в който почти не излизах, само спях, гледах TV и ядях. Те бяха отвикнали да излизам с приятели и в момента, в който започнах да излизам те много ме ограничаваха, за което съм им много благодарна. Много хора ме съветваха да изляза, да не ги слушам, особено след като бях пълнолетна, но аз не смеех, защото преди това баща ми имаше проблеми със здравето и не исках да го ядосвам, защото не се знаеше какъв ще е края. Тогава много съм се ядосвала,защото братовчедка ми, която беше с 4 години по-малка от мен я пускаха на всякъде, а мен не. Тя ходеше на дискотека, а аз - не. Но сега съм им адски благодарна,защото завърших средното си образование с отличен успех, кандидатствах, приеха ме в ТУ и след това малко по-малко нещата взеха да се оправят и си изживях едни много хубави студентски години. Баща ми все ми казваше преди, че ако имам сериозно гадже, на което да може да разчита, че ще се грижи за мен ще ме пуска, а не с тези приятели, които пият и не се знае кога ще ме изоставят, а аз му отговарям, че от вкъщи не мога да си хвана гадже. Наистина когато тръгнах със сегашният ми приятел, вече нямах никакви проблеми. Е, отначалото ми поставяше ограничения за часа, но постепенно всичко отмина. Преди това ме пускаше и на купони в Студентски град, защото познаваше колегите ми и че са интелигентни хора, на които мога да разчитам.
Когато бях на 19г. и излизах с приятелите, които той не харесваше се прибирах в определеното ми време и след като наще си легнаха аз излизах отново, но не съм вършела глупости. Просто знаех, че те ще спят спокойно, без да се притесняват за мен къде съм, а аз ще се поразходя.Сега съм им много благодарна за всичко, защото ако не ме бяха ограничавали щях да пропадна - нямаше да изкарам вишето си образование и нямаше да стане човек от мен. Личен пример е братовчедка ми, която я пускаха на всякъде, а миналата година като завърши средното си образование почна работа като продавачка, не че има срамна работа, но е на 19г, а ръцете са й по-зле от на д=баба ми, защото работи във верига магазини за хранителни стоки с много ниски цени и съответно с много клиенти.
НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЕ СЪМ ПРЕКАЛИЛА МНОГО!
СЪВЕТЪТ МИЕ СТЯГАЙТЕ ГИ! ЩЕ СА ВИ БЛАГОДАРНИ СЛЕД ВРЕМЕ!
Животът не се мери с броят на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни!...
Сбъднах си мечта голяма - вече си имам малка дама!

Потребителски аватар
Леля Петуния
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 1817
Регистриран: 31 май 2006, 16:26
Местоположение: Ст. Загора

Мнение от Леля Петуния » 20 юли 2006, 09:33

Ами точно тук е проблемът. Докъде да се стяга. Защото и прекаленото стягане води големи проблеми. :?

Потребителски аватар
ROSSI ROSSI
Бонсай
Бонсай
Мнения: 1427
Регистриран: 01 юни 2006, 11:21
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от ROSSI ROSSI » 20 юли 2006, 09:37

Мисля си, че всичко е много относително и строго индивидуално! :nod:

Потребителски аватар
deddi
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 824
Регистриран: 31 май 2006, 20:52
Местоположение: Стара Загора

Мнение от deddi » 20 юли 2006, 10:02

ROSSI ROSSI написа:Мисля си, че всичко е много относително и строго индивидуално! :nod:
И аз така си мисля.Просто май трябва да се подходи по-спокойно кьм проблемите на децата в тази вьзраст и да се проявява повече разбиране кьм тях,щото като слушам моята племенничка(17г.),че майка и баща и все не я разбирали и незнам какво си още там...Нали психолозите казват,че това е вьзрастта на крайностите-ту '' умират от щастие"",ту изпадат в депресии...Абе ужас си е то,моите сладури са още малки,но като ме застигне и мен,сигурно ще изпадам в нервни кризи.То,от страни много лесно се дават сьвети,но когато опре и до теб,нещата са много различни... :think

Потребителски аватар
ROSSI ROSSI
Бонсай
Бонсай
Мнения: 1427
Регистриран: 01 юни 2006, 11:21
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от ROSSI ROSSI » 20 юли 2006, 10:21

Знам само, че във всеки един момент синът ми трябва да знае, че аз съм му най - близкия човек и да държим повече на приятелските взаимоотношения, колкото на "родители-деца". Преди всичко трябва да сме приятели! Поне в този случай - няма друго решение!

Потребителски аватар
deddi
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 824
Регистриран: 31 май 2006, 20:52
Местоположение: Стара Загора

Мнение от deddi » 20 юли 2006, 10:24

ROSSI ROSSI написа:Знам само, че във всеки един момент синът ми трябва да знае, че аз съм му най - близкия човек и да държим повече на приятелските взаимоотношения, колкото на "родители-деца". Преди всичко трябва да сме приятели! Поне в този случай - няма друго решение!
:thumbup: :nod: :nod:

veronika
Покълнало семенце
Покълнало семенце
Мнения: 40
Регистриран: 02 юни 2006, 10:30
Местоположение: София

Мнение от veronika » 20 юли 2006, 11:46

Ооооох! По тази тема мога да напиша двутомник.
I том: женски пуберитет
II том: мъжки пуберитет
И за двата с пълна сила важи написаното от Роси Роси. Наистина е най-важно да чувстват нашето приятелство и че винаги сме им зад гърба. По времето на женския пуберитет мъжът ми ме укоряваше, че съм приятелка с дъщеря ни, но сега е ясно че така е трябвало. Не позволявайте приятелките да знаят много повече от вас каквото и да ви струва това. Сънчо е права че с времето нещата се оправят бавно и постепенно. Дъщеря ми в момента е млада дама току що завършила магистратура, от един месец на нова работа и т.н. Нищо общо с това което беше в гимназията. Аз говоря, а срещу мен един не чуващ и невиждащ човек. Наистина изхабих много нерви, но си заслужаваше. За това колко изкъсо да ги държим мисля че няма рецепта. И не е толкова страшно (е да ама го казвам чак сега, тогава не мислех така) дали ще ходят по дискотеки, а с кого.
Признавам че със сина ми е по-лесно. Има по-голяма чуваемост и май не изпада в такива крайности като девойките. Но за мързела, компютъра и отскоро бензина в г-эа не ми се говори. До преди две години ми беше направил дупка в главата за мотор, но това е май единственото за което удържах победа над мъжката половина. Бях категорично против и сега след като преди два месеца на връщане от една командировка почти пред очите ми се случи адска ктастрофа с мотоциклетист мисля че бях права. Отплеснах се но исках да кажа че при момчетата това с колите и скоростите в пуберитета май е по-голям проблем. И явно аз съм в края на тази епопея, тъй като в момента сме кандидат студенти.
Ако мога да помогна с моя опит ще съм щастлива :)

Потребителски аватар
kikabelata
Тормозератор
Тормозератор
Мнения: 21529
Регистриран: 31 май 2006, 16:51
Пол: Жена
Местоположение: летя със метлата, с метлата летя...
Контакти:

Мнение от kikabelata » 20 юли 2006, 11:50

veronika написа:.... Аз говоря, а срещу мен един не чуващ и невиждащ човек....
по онова време баща ми ме беше кръстил "ракетата не отговаря" :mrgreen:
Който търси Кика, намира белята :twisted:
подарете бижу от онлайн магазин Нота Бене - http://notabenebijou.com
Щастието е да намериш 2 маслини в мартинито си, когато си гладен.

Отговори

Върни се в “За мамчетата”