Във връзка с невъзможността ни да отговорим на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни,

считано от 24 май 2018 г., сайтът и форумите ще бъдат спрени.


Прочетете повече ...

Най-опасната възраст

За всички майки и бащи, настоящи и бъдещи
Правила на форума
ПРОЧЕТИ: Правила на форумите

Get Adobe Flash player

Get Adobe Flash player
Потребителски аватар
lunen_sun
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 6980
Регистриран: 01 юни 2006, 08:19
Пол: Жена
Местоположение: Козлодуй

Мнение от lunen_sun » 20 юли 2006, 11:59

Предпочитам да знам къде и с кого е,от колкото да се прибере,аз да си легна спокойна(спя като пън и добре че е така,иначе нямаше да изкарам дълго на смени)и тя да измъкне нанякъде...
Не напразно народа е казал:"Малки деца,малки грижи..."Майчетата на бебоци дори не знаят колко са щастливи :D

Satori
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 4741
Регистриран: 01 юни 2006, 09:58
Местоположение: София

Мнение от Satori » 20 юли 2006, 12:07

ZETKA написа: Ако започна разговор с нея на тази тема, тя ми се изсмива и се възмущава, че допускам че могат да й се случат такива неща. Дори не знам дали въобще да говоря по тези теми.
Е, не съм майка на тийнейджър, все още, но темата ме вълнува по доста причини. Мисля, че винаги има смисъл да се продължава да се говори. Дори привидно да не слушат обектите, към които са насочени тия приказки, по-добре е да слушат, макар и пасивно. В един момент може нещо да им изплува в главата и да им помогне да действат разумно в някоя рискова ситуация (да пази господ).
:thumbup:

Потребителски аватар
pateto
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 7391
Регистриран: 02 юни 2006, 15:00
Пол: Жена
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от pateto » 20 юли 2006, 12:37

Аз не мога да кажа нещо кой знае колко мъдро щото съм на 22г. и съвсем скоро съм излезнала от пубертета.Но за едно нещо винаги ще бъда благодарна на мойте родители: Те винаги са ми били приятели, а не настойници (строги и задушаващи). Така са ме възпитавали че всичко да си казваме, като сме заедно да си говорим като че ли сме на едни години. Щете вярвайте, щете не вярвайте но никога не ми е идвало на ум да ги излъжа или да направя нещо лошо. Според мен от особено важно значение за подрастващите е семейната обстановка т.е. в каква среда расте човек.
И все пак при всеки това е строго индивидуално....

ravik
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 5090
Регистриран: 31 май 2006, 16:56
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от ravik » 20 юли 2006, 13:29

Малеее, малко офф, ама не мислех, че си само на 22 - като говореше за сватба. :) Аз тогава не знех къде ми е акъла - камо ли за сватби да мисля. :D Не че сега знам къде е, де, но това е друга тема.
А конкретно по темата, аз трябва да кажа, че подкрепям мнението на IONbonbon. Като по-близо до тийнейджърската възраст, отколкото до родителската, имам доста наблюдения върху познати и приятели. В тази възраст всички искаме по дискотеки, навън, не ни се учи, интересно ни е забраненото. Хубаво е, родителите да са и приятели и да "пускат навсякъде", но това може да изиграе и лоша шега. От това, което аз виждам сред моите приятели и познати, като хора се изградиха и израстнаха именно тези, които малко повече ги стягаха и "юркаха" в къщи. Естествено говорим за разумни граници, не за крайности. Но в крайна сметка, и pateto е права, много зависи в каква семейна среда израстват децата - в смисъл, ако са възпитани да знаят кое трябва и кое не трябва да се прави, ако са възпитавани в някакви ценности, те ще могат и сами да се предпазят. Нищо, че точно в този момент отричат всички ценности и са постоянна опозиция, вътрешно знаят кое трябва и кое не.
И последно, моят пубертет съвпадна с критическата възраст на родителите ми - голяма веселба беше. Понякога не е лошо и родителите да се вгледат в себе си в такива периоди. :D

Потребителски аватар
deddi
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 824
Регистриран: 31 май 2006, 20:52
Местоположение: Стара Загора

Мнение от deddi » 20 юли 2006, 13:47

Според мен приятелството м-у деца и родители е нещо наистина прекрасно,което помага в пубертета,особено ако децата са научени да уважават родителите.В тази вьзраст,те са нито малки,нито големи,но дьржат да се отнасят с тях като с големи и се обиждат ,когато омаловажават проблемите им.Сьщо много важно е в какьв приятелски крьг се движат.Понякога,колкото и да приказваш и да си толерантен,полза няма.В такива случаи ми идва на ума приказката:"Господ да ги пази!"

Потребителски аватар
IONbonbon
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 3900
Регистриран: 03 юни 2006, 19:39
Пол: Жена
Местоположение: София

Мнение от IONbonbon » 21 юли 2006, 08:24

Аз не отричам, че родителите и децата трябва да са първо приятели. За мен най-добрата приятелка ми е и до сега майка ми. Сигурна съм, че тя не ми мисли лошото. Като казвам, че не са ме пускали много, не казвам, че са ме връзвали. Но аз съм възпитана, че в едно семейство трябва да има разбирателство. Когато исках да отида на дискотека и питах баща ми може ли, той обикновено ми отговаряше: "Мойто мнение е да не ходиш, пък ти си прецени." и съответно аз си оставах вкъщи, защото го уважавам. Само един или два пъти ми е забранил категорично. А излизането през прозореца е било пак няколко пъти, защото имаше тръпка, а и да не ги притеснявам, като през това време обикновено седяхме по пейките на улицата с приятели. Но въпреки всичко, ако не са родителите да те напътстват за ученето до никъде няма да стигне човек.
Животът не се мери с броят на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни!...
Сбъднах си мечта голяма - вече си имам малка дама!

Потребителски аватар
fani4ka
Бонсай
Бонсай
Мнения: 1354
Регистриран: 16 юли 2006, 14:08
Пол: Жена
Местоположение: София

Мнение от fani4ka » 21 юли 2006, 08:40

аз също не мога да кажа нищо за тинейджърите, защото до скоро и аз бях такава (на 24 съм) ... Но мога да кажа за опита на моите родители .... Сигурна съм, че съм била трудно дете .... неконтактна, затворена, донякъде комплексирана .... На 14 години започнах да се завличам по техното и година след това отидох на първото си парти .. което повлече крак и не спрях да ходя до 11-ти клас. В началото беше трудно, защото в нашия малък град лесно се разнасяха слухове ... а аз ходех с различен цвят коса всяка седмица (зелено, розово, синьо и т.н.), дрехите си шиех по поръчка или ги купувах от Street Mania в София .... изобщо, набивах се на очи, а родителите ми са сред най-известните доктори в града и нямаше как да не ме обсъждат хората. Хубавото беше, че от самото начало казвах на майка ми къде и с кого отивам ... А тогава още нямаше GSM-и и мога да си представя какво и е било, когато ме изпращаше сама в компанията на 10 човека, които не познава за 2 дни в София, Пловдив, Варна или Бургас .... Но може би съм имала някаква вътрешна спирачка, която се дължи на всичко, на което са ме научили преди това .... За щастие никога нищо лошо не ми се е случвало, винаги след това разказвах на нашите как сме изкарали, показвах снимки ... и постепенно родителите ми разбраха, че могат да ми имат доверие .... Никога не са ме спирали за нищо. И може би точно това ми помогна да не върша глупости - защото знаех, че имам пълната свобода да правя каквото си искам и по този начин нямаше забрани, които да наруша с удоволствие :mrgreen: ... та аз с**с правих за първи път на 19 години с човека, с който съм и до сега ....

Та така мили майки ... покажете на децата си, че ги обичате и че им имате пълно доверие. Вярвам, че сте ги научили на основните неща, които ще им помогнат да се развият като пълноценни и морални личности.
Аника :)

Потребителски аватар
vodo-leika
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 5552
Регистриран: 16 юни 2006, 21:30
Пол: Жена
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от vodo-leika » 21 юли 2006, 14:39

айде и аз да се изкажа:)
първо-не съм съгласна със заглавието на темата-не пубертета е опасната възраст-по -опасно е всичко преди него.Много грешно е според мен схващането,че личността се оформя в този период,по-точно тя се дооформа,но основите биват поставяни много по-рано
гледам тука пред блока разни истерични майки как си врякат по децата,удрят ги и кво ли още не и един ден въпросните ще изискват малките да им имат доверие и тнт
аз лично съм изкарала (не по мои думи)един направо незабележим пубертет и то защото майка ми знаеше винаги къде съм,знаеше ,че ако ми каже 10,в 10 ще съм вкъщи,но ако и кажа до 3 на дискотека,ще пусне и ще е сигурна,че света ще преобърна ,но в 3 ще съм у дома
доверието не се гради в пубертета
Разбира се контролът е много важен,не говорим за свободия,а за свобода
всеки го минава периода с напиванията,купоните,безмислените чатове,пушенето и какво ли още не.Родителите ми ме бяха оставили да си чатя колкото си искам и един ден просто видях ,че прекарвам купища време в безмислени разговори.Всяко дете само стига до тези изводи,просто му е нужно време
важното е според мен у едно дете да се възпитават амбиции в учене,спорт,да му се уплатнява времето
Между другото по повода за дискотеките ще ви споделя нещо,което на много от вас сигурно ще се стори смешно,но е факт.Никога не съм ходила на детска дискотека,защото,ако щете ми вярвайте ,н на тези събирания според мен се случват много по-големи"мизерии"от колкото на нощните.Няма да ви кажа на какви разкази съм присъствала за тези детски забави и колко върло пияни заляни човечета на по 12 срещам.Ако бях родител щях да си пускам детето на нощна,но не и на детска дискотека
както и да е,това последното беше лирическо отклонение
успех с тийновете:))))

Потребителски аватар
ZETKA
Дръвче
Дръвче
Мнения: 340
Регистриран: 31 май 2006, 17:40

Мнение от ZETKA » 23 юли 2006, 15:57

vodo-leika написа:айде и аз да се изкажа:)
първо-не съм съгласна със заглавието на темата-не пубертета е опасната възраст-по -опасно е всичко преди него.Много грешно е според мен схващането,че личността се оформя в този период,по-точно тя се дооформа,но основите биват поставяни много по-рано
гледам тука пред блока разни истерични майки как си врякат по децата,удрят ги и кво ли още не и един ден въпросните ще изискват малките да им имат доверие и тнт
аз лично съм изкарала (не по мои думи)един направо незабележим пубертет и то защото майка ми знаеше винаги къде съм,знаеше ,че ако ми каже 10,в 10 ще съм вкъщи,но ако и кажа до 3 на дискотека,ще пусне и ще е сигурна,че света ще преобърна ,но в 3 ще съм у дома
доверието не се гради в пубертета
Разбира се контролът е много важен,не говорим за свободия,а за свобода
всеки го минава периода с напиванията,купоните,безмислените чатове,пушенето и какво ли още не.Родителите ми ме бяха оставили да си чатя колкото си искам и един ден просто видях ,че прекарвам купища време в безмислени разговори.Всяко дете само стига до тези изводи,просто му е нужно време
важното е според мен у едно дете да се възпитават амбиции в учене,спорт,да му се уплатнява времето
Между другото по повода за дискотеките ще ви споделя нещо,което на много от вас сигурно ще се стори смешно,но е факт.Никога не съм ходила на детска дискотека,защото,ако щете ми вярвайте ,н на тези събирания според мен се случват много по-големи"мизерии"от колкото на нощните.Няма да ви кажа на какви разкази съм присъствала за тези детски забави и колко върло пияни заляни човечета на по 12 срещам.Ако бях родител щях да си пускам детето на нощна,но не и на детска дискотека
както и да е,това последното беше лирическо отклонение
успех с тийновете:))))
Като станеш родител на тинейджър, пак ще си поговорим по отношение на нощните дискотеки, а пък за детските съм съгласна. Мисля, че обществото ни е длъжник на децата в тази възраст - излиза че няма място, където тинейджърите да ходят с удоволствие , да танцуват на спокойствие, да несе крият от полицаите и да не са обект на зарибяване с наркотици, с алкохол и с всичко, за което се сетите. Освен това ти хем казваш, че контролът наистина е важен , хем - че родителите ти те оставяли да чатиш до безкрай. Мисля, че контролът е доста важен. Това което се гради преди пубертета, наистина е основа за всичко, но сама ще видиш как в един ден просто не можеш да познаеш собственото си дете. От примерната ученичка с двете пандели и с шестиците в бележника нищо не е останало, промяната е доста рязка . Ако за тебе пубертети ти е бил незабележим, не мисля че така е било за родителите ти.

Потребителски аватар
fani4ka
Бонсай
Бонсай
Мнения: 1354
Регистриран: 16 юли 2006, 14:08
Пол: Жена
Местоположение: София

Мнение от fani4ka » 23 юли 2006, 17:00

по повод дискотеките - май трябва да стане като в Щатите .... Аз като ходих бях на 20 и в клуб ме пускаха без гривна ... гривни имаха само тези над 21, на които е позволено да консумират алкохол ... Да не говорим пък, че в 01:00 музиката спираше и всички се изнасяха мирно и кротко .... няма такива работи - чалга до зори. За да има ред и контрол в семейството, трябва да го има и в държавата. Много ясно, че като всичките приятели на някой тинейджър щъкат по клубовете, и на него ще му се иска да ходи и естествено, че родителите ще са лошите в случая ... ама като нямат избор - няма да има и сръдни. Граници трябва да има, такава е слободия в момента, че не ми се иска да имам дете скоро .... не знам как ще го опазя.
Аника :)

Titi
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 6905
Регистриран: 31 май 2006, 16:24
Пол: Жена
Местоположение: София

Мнение от Titi » 23 юли 2006, 18:04

fani4ka написа: Граници трябва да има, такава е слободия в момента, че не ми се иска да имам дете скоро .... не знам как ще го опазя.
ооо, я си имай, пък после ще му мислиш. То ако така разсъждаваме, трябва никога в никой момент от живота си да не се престрашим да раждаме деца. И на нашите родители им се е струвало, че като сме отраснали е настало време на слободия. А я питай баба си какво си е мислела на времето като е пораснала майка ти - бас държа, че и тя се е страхувала от настъпилата слободия.

Потребителски аватар
vodo-leika
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 5552
Регистриран: 16 юни 2006, 21:30
Пол: Жена
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от vodo-leika » 23 юли 2006, 18:52

зетка,ами аз както се сещаш не мога да давам оценки,а преразказвам това, което околните казват
относно чатенето-никога не съм чатела до безкрай,както казваш-просто всеки тийнейджър си преболедува периода с чатенето-необходимо е малко време.Ако видиш ,че детето ти прекарва по 10 часа пред компютъра и очевидно не му писва-просто поговори с него,попитай гоюя какво й е интерсно,защо прекарва толкова време в тази дейност-опитайте се с него/нея да откриете някоя друга дейност,която да му/й е интересна
според мен най-важното е да се възпита у едно дете амбиция и любов към това с което се занимава.Много от родителите обаче бъркат последното със стремежа детето да е отличник.МОга да дам пример пак със себе си-завършила съм с пълен отличен и то защото родителите ми са възпитали у мен амбиция да се боря и да се развивам още от началното училище
а и не смятам,че един ден детето ти просто може да се промени-родителят трябва да е преди всичко приятел и като истински такъв не може да не забележи настъпването на промяната.Че промяна има,но тя не е толкова рязка колото си мислят хората(или поне аз не съм я устеила)
а относно това,че обществото е длъжник съм напълно съгласна с теб-хората на тази възраст имат ужасно много свободно време и най-често това "възпитава" у тях липсата на интереси.Много съм съжелявала например, че никога не съм членувала в някой клуб по интереси или нещо такова.
А пък за дискотеките-не мисля ,че има нещо лошо в тях-напротив разтоварват,носят п оложителни емоциии.Това,което е пшритеснителното е разбирането на повечето хора в тази възраст,че дискотеките са място,където се ходи мъртво пиян.Дори и да стане като Щатите със сигурност ще се намери някой недобросъвестен съдържател на заведение или продавач на алкохол.Пък и какво като не могат да ходят на дискотеки-ще си запиват по домашному както много често се случва.Мисля,че проблемът с алкохола е много сериозен и с всяко следващо поколение се задълбочава,а обществото и институциите не правят нищо по въпроса.Даже винаги съсм си мислела,защото толкова се шуми за наркотиците,а никой никога не заговори за алкохолизма сред подрастващите
Е,ама и ние май много черногледо го подкарахме.Все пак пубертета си има и своите хубави черти-не се ли радвате като гледате първото влюбване на децата си и това как те се дооформят като личности :nod:

Потребителски аватар
Леля Петуния
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 1817
Регистриран: 31 май 2006, 16:26
Местоположение: Ст. Загора

Мнение от Леля Петуния » 23 юли 2006, 20:40

Иска ми се да се намеся по въпроса за дискотеките. По мое време, в гимназията, в която учех, веднъж месечно се организираше дискотека в актовата зала. Само музика, танци и... някъде в тълпата учители, които да следят за реда.
Казвам някъде в тълпата, защото повечето от тях също танцуваха и защото не се е налагало да демонстрират присъствието си, т.е. оставаха "невидими"...
Защо това не може да стане и сега? Защо винаги дискотеката трябва да се свързва със заведение, в което, естествено, има и алкохол, че и наркотици? :think Нали целта е хората да потанцуват и да общуват помежду си? :? Всяко училище има физкултурен салон, има някаква озвучителна система, тогава? Къде е проблемът? Е, вярно, днешните учители не са вчерашните и много треперят на свободното си време (да ме извиняват учителите тук във форума, но като бивша колежка, мисля, че ми е позволено малко да покритикувам? :wink: )
Всъщност, вместо учители, могат да следят за реда и родители. Както става в други, по-демократични от нас страни, но в които консумацията и продажбата на алкохол от непълнолетни е табу.
Но това не е като да се възмущаваме... Това изисква лично участие, жертва на свободно време, което никой от нас май не е готов да прежали...

Потребителски аватар
ZETKA
Дръвче
Дръвче
Мнения: 340
Регистриран: 31 май 2006, 17:40

Мнение от ZETKA » 23 юли 2006, 20:48

Подкрепям изцяло. Но за да стане това, трябва някак си да се наложи на едно две места и така да стане традиция - т.е. децата да знаят че това е нормалния начина да си прекарват свободното време. А за личното време - винаги съм готова да го жертвам за такова нещо, дори съм предлагала да се хванем с няколко майки и да ги заведем на екскурзия, защото учителите ги е страх да носят отговорност и децата ни не са отишли никъде заедно. Но това не се възприема от моята дъщеря. Изобщо не си представя че ще иде някъде, ако майка й ще бъде една от организаторките. Може би все пак трябва да се наложим поне за първия път и те да видят че ние сме по-добрия вариант в сравнение с учителките им, доколкото ги познавам, и тогава може и да им хареса и да има и втори път. Знам ли...

Потребителски аватар
fani4ka
Бонсай
Бонсай
Мнения: 1354
Регистриран: 16 юли 2006, 14:08
Пол: Жена
Местоположение: София

Мнение от fani4ka » 23 юли 2006, 21:35

моя съученичка сега е учителка по химия, класна на 10-ти клас .... цяла година се скъса да ги води по музеи, теарти, екскурзии, лаборатории (понеже друг наш съученик работи в химическия и изнасяше интересни лекции на децата) .... всички много я обичаха и плакаха, когато си тръгна, защото за съжаление само заместваше нейна колежка. Ходеше с децата на кафе, отделяше им време за лични консултации, правила е много компромиси, за да са доволни ... така че не мисля, че всички учители са незаинтересовани от децата.
Аника :)

Отговори

Върни се в “За мамчетата”